(1886 ~ 1981) За успеха  В храма на успеха няма

(1886 ~ 1981)

За успеха 

В храма на триумфа няма отворена врата. Всеки, който влиза, самичък си отваря врата, която се затваря след него и не пропуща даже и неговите деца.

Един актуален публицист споделя, че геният, най-благородният подарък на индивида от Бога, се отхранва от бедността. Не в блестящите и гръмливи думи, не в богато направените библиотеки, не в ситостта и излишеството нормално се ражда и възпитава геният, само че доста постоянно в нещастията и немотията, в блатото на домашните дребнави грижи и в дълбокия мрак на безутешното обезсърчение. Ето това е то мястото на неговото рождение, в такива точно неподходящи условия доста надарени хора са работили, учели се и калявали, до момента в който най-накрая не изтиквали от мрака на тази неопределеност светли обстоятелства на времето си, те ставали ръководители и учители в защита среда и са имали огромно въздействие върху цялата човешка мисъл – нещо, което в някои връзки образува законодателството на актуалната цивилизация.

„ Нищо не знае оня, който не е теглил “, е споделил един влъхва. Шилер е основал своите най-велики нещастия измежду физически страдания; Хендел бил най-величествен, когато, предупреден от апоплексия за наближаването на гибелта и борейки се с тъгите и страданията си, създавал музикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „ Реквием “, малтретиран от задължения и страдайки, освен това болен от рак. Бетховен основал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна горест и съвсем напълно оглушал.

Решителният човек постоянно съумява. Сложете на пътя му камъни, с цел да го спънете, той и тях ще преобърне на стъпала, по които ще възлиза. Вземете му парите – от самата беднотия той ще си сътвори повод към работа. Измъчен, уединен, болен той отново ще написа, както Валтер Скот. Хвърлете го в пандиза – и той ще съчини безсмъртния „ Път на пилигрима “.

Да можеше да се убеди днешният юноша, че всичко велико и благородно в историята на света е резултат на безпределно усърдие, неуморно самообладание, просто и ежедневно усърдие!

Човек, който не си е пробил път в живота и по чийто път няма следи от обезверена битка, той не схваща най-висшия смисъл на триумфа. Светът е врата, благоприятен случай за оногова, който знае по какъв начин да се възползва от него, само че за жал ние изключително доста се надяваме на непозната помощ.

Печално е, когато един юноша не вижда, че сгодният случай му е в ръцете, под носа му, и стартира да мисли, че по-добре ще бъде, в случай че той подири тоя случай някъде другаде.

Всеки един от нас има свое лично, особено място и дело. Намерете това дело и го изпълнявайте. Но с цел да имате триумф, би трябвало да бъдете подготвени да хванете сгодния случай, когато той се яви. Помнете, че единствено четири неща в живота ни не могат да се върнат: дума, хвърлена стрела, изживян живот и пропуснат случай.

Един от парадоксите на цивилизацията се състои в това, че колкото повече случаи употребяват хората, толкоз повече нови случаи се явяват. Има ли сгодни случаи? И къде са те? Те са навсякъде към нас.

Най-големите изобретения са направени от хора, които не са разполагали с огромни средства. Искате ли да съумеете, изучете сами себе си, своите потребности, вие ще видите, че милиони хора имат същите потребности като вашите. Най-сигурна е оная работа, която е обвързвана с потребностите на индивида, всекиму са нужни облекло, заслон, храна, обучение и образование, а след това към този момент са му нужни комфорт и развлечения. Всеки, който може да удовлетвори някоя нужна потребност на човечеството, да усъвършенствува някои използвани от човечеството начини, да извърши някое условие на комфорта или въобще да спомогне за благосъстоянието на хората може да реализира триумф.

И най-после всеки юноша би трябвало:

1. Да знае да чака и да не бърза.

Делата зреят с време и хвала на оня, който съумее да схване момента на беритбата. Който умее да употребява тези моменти, е човек остроумен, човек, който безусловно ще успее в живота. По-добре е от време на време да се спрем за малко, в сравнение с да се впуснем след някой несдържан ентусиазъм, както и мълчанието от време на време приказва по-красноречиво от самите нас.

Ако, с цел да съумеете, би трябвало да знаете да чакате, то не по-малко значимо е и да работите постепенно, в случай че това е изискване за реализиране на триумф. Да не губите времето си не значи да бързате, а значи да вършиме всичко в точния момент, да не се оставате да ви завладее мързелът, да не ви прави усещане светската суетност, да бъдете глухи за всичко, което може да ви накара да пренебрегвате работата, с една тирада, да се не отклонявате от начертаната цел.

Навикнете да си казвате при всеки случай, когато ви се ще да побързате: „ Няма да бързам, тъй като не е добре да се бърза, човек става комичен и некадърен, когато бърза “. Онзи, който същински умее да цени времето, е невъзмутим, работи постепенно, приказва умерено и забавно. Има известна грациозност в маниерите на подобен човек, а и работата му е безукорна. Хората нямат доверие в човек, който доста бърза, а без хорското доверие, триумфът е неосъществим.

Човек, който се издига над хорското мнение, би трябвало да има изключителни способности и доста корав темперамент, с цел да покори хорското зложелателство. Необузданият човек работи доста повече от спокойния, тъй като вместо да използва напъните си за потребни цели, той е заставен да се бори с хиляди мъчнотии, които необуздаността му основава. Спокойният човек се занимава единствено с работата си и печели сума време от това, че прави всичко в точния момент, добродушно и тихо. Като не мисли да преодолява всякакви спънки, той се отдава на работата си, а от това печели и обществото, и самият той.

От позиция на здравето, бързането е също по този начин доста нездравословно. Преуморяването подготвя организма към болести, а бързането съвсем постоянно провокира изтощеност. Неврастенията, параличът, туберкулозата са разследване най-често от физическо безсилие, породено от изтощеност. Природата изпраща леко неразположение, с цел да предизвести жертвата, за жал обаче, на това неразположение никой не обръща нужното внимание, а виталната мощ се пилее напразно, до момента в който не остане нищо от нея.

„ Бързай бавно “, споделя пословицата. Навикнете да работите умерено, обличайте се, хранете се, пишете, работете без да бързате, въздържайте се, когато се появи у вас предпочитание да захванете някоя нова работа, преди да сте свършили започнатата. Кажете си гласно, тъй като от време на време изказаната на всеослушание мисъл се запечатва по-силно в съзнанието: „ Ще работя без да бързам “, или: „ Имам време, няма да бързам “. По този метод ще навикнете да мислите преди да се разбързате, а навикът е втора природа. Ако следвате и формулата „ всяко нещо с времето си “, ще видите, че без да се уморявате, ще стигнете до задачата, стига единствено да постоянствате.

Това са основните начала, на които почива триумфът. Времето, доверието, напъните, пестенето и спокойствието костват пари за оня, който умее да се ползува от тях.

2. Амбицията е добра, когато преследва благородна цел.

Знаменитият американец Карнеги, който освен печели милиони, само че е потребен и на страната си във всяко отношение, дава доста скъпи препоръки по този въпрос. Той споделя по този начин: „ Стремете се все по-нагоре. Младеж, който не мечтае да стане съучастник, или стопанин на комерсиалната къща, в която работи, не заслужава никакво внимание. Не се задоволявайте в никакъв случай с посредствени служби, стремете се постоянно да стигнете върха и не се бойте, че ще отидете надалеч в бляновете си. В своите очи човек би трябвало да стои високо, в случай че желае да напредне. Закълнете се в себе си, че ще напреднете по светската стълба и не отпадайте, до момента в който не стигнете върха “.

Без упоритост стремлението нагоре е съвсем невероятно. Амбицията е неоправдателна, единствено когато е учредена на нарцисизъм и се показва в прекомерно влечение към почести и популярност. Такава упоритост е в положение да увлече индивида в огромни крайности, да заглуши у него до неправдоподобност гласа на съвестта. Заразеният от такава упоритост юноша се стреми да разшири властта си по всевъзможен начин и става по този метод рисков за близките.

Обаче, упоритостта, за която приказва Карнеги, няма нищо общо с болния ламтеж. Похвалната упоритост почива на персоналната мощност, а не на хорската отпадналост. Завистта и властничеството са непознати за нея, тя не разчита извънредно на случая, само че не го и подценява. Не се бойте от приказки, признайте, че сте упорит и не се смущавайте, когато хората ви упрекват за това.

Само амбициозните хора съумяват. Амбицията кара хората да се трудят, с цел да обезпечат щастието и независимостта си. Както храненето поддържа живота, по този начин и този блян поддържа вярата в триумфа и води към него. Най-добрите решения взимаме под въздействието на упоритостта, най-хубава опора намираме в нея, когато ни домързи да работим. Вземете за приятели в живота си твърдата воля и благородната упоритост и не бойте се!

Разбира се, че не е задоволително да бъде човек упорит, по-важно е упоритостта да дава отговор на дарбите и средствата, с които индивидът разполага, тъй като другояче той ще чака и изисква от своята кариера повече, в сравнение с може тя да му даде.

Без труд упоритостта е празна дума. Именно по тази причина, човек би трябвало още от дете да свикне с физическия и умствения труд, без който е невероятно реализирането на никоя фантазия. Впрочем, упоритостта ни кара постоянно да забравяме, че доста работим и ни облекчава по този метод.

От: „ Хигиена и лечение на душата “, Петър Димков, изд. „ Астрала “, 2010 г. 
Снимка: Петър Димков (1886-1981); petardimkov.com